На вчерашната дата преди 129 години е родена една емблематична

 На вчерашната дата преди 129 години е родена една емблематична за 20-ти век фигура – съветският публицист и драматург Михаил Булгаков. Във всички случаи обаче, „ публицист и драматург “ е едно прекомерно непретенциозно и тривиално изложение, некомпетентно да побере в себе си безбройните нюанси и несъгласия в неговата персона. Днес подбрахме няколко забележителни обстоятелството, с които да отпразнуваме неговия не изключително дълъг, само че за сметка на това богат и задоволен с преживявания живот. Живот, протекъл сред Руската Империя и Съветския съюз, сред науката и изкуството, сред страданието и възторга, сред Дялова и Бога. Живот, в чиито следи към момента имаме достойнството да стъпваме, най-малко от време на време, най-малко за малко.

 Михаил Булгаков е роден в Руската империя, в фамилията на Афанасий Булгаков и Варвара Булгакова. Родителите му споделят две съществени прилики – и двамата идват от фамилии на духовници, а по-късно и двамата стават преподаватели, като татко му е титулован помощник-професор по история в Киевската академия по теология. Още в гимназията Булгаков демонстрира емфатичен интерес към литературата, театъра и операта, което не изнанадва никого, поради фамилията, от което произлиза. Любимите му писатели по това време са Гогол, Пушкин, Достоевски и Дикенс.

 Изненада е обаче това, което той подхваща след довеждане докрай на гимназията. Булгаков избира да кандидатства в медицинския факултет Киевския университет. Обучението му не върви тъкмо без спънки, само че в последна сметка той приключва медицина със специфична хвалба от управлението на университета. От гимназията до университета в живота на Булгаков има единствено една жена – Татяна Лапа. Те встъпват в сватбен съюз още до момента в който той учи, макар бурното възмущение на фамилиите им. По-късно през живота си той има още две съпруги.

 По време на Първата международна война Булгаков е изпратен на фронта като лекар-доброволец на Червения кръст. Тежко ранен е няколо пъти, а болките му са толкоз мощни, че той се инжектира с морфин години наред, с цел да ги преживее. След към пет години усилена приложимост на морфин той съумява да пребори зависимостта си и в никакъв случай повече не се връща към нея. Преживяванията му от този интервал са разказани в неговата книга „ Морфин “. След края на войната той практикува като хирург, като гинеколог, като селски доктор, като болничен доктор, като частен доктор и държавен доктор. За повторно е мобилизиран като боен доктор през 1919 в Северен Кавказ, където се разболява от тиф и се разминава на косъм от гибелта.

 По това време той стартира да работи като публицист. Повечето му другари, както и цялото му семейство емигрират за страни от Западна Европа, само че на него му е неразрешено да напусне Русия… Заради тифа. След заболяването си Булгаков се отхвърля от лекарската специалност, с цел да стане публицист.

 Началото на писателската си кариера, той разказва по този начин: „ През една нощ на 1919г. пътувах с трен и написах къса итория. Слязох на гарата, на която влакът спря, занесох историята в редакцията на един вестник и тя беше оповестена. “

 Известно време той изкарва прехраната си като библиотекар и сътрудник на няколко Московски вестника. Започва да написа първите си творби, отличаващи се с блестяща, умна ирония и наситена с черен комизъм научна фантастика. Някои от неговите творби са неразрешени за разпространяване персонално от Сталин. Въпреки това, когато някой различен се пробва да го подлага на критика, Сталин обществено декларира, че „ публицист от ранга на Булгаков е над партийни изявления, над ляво и дясно “.

 Отношенията на Булгаков със Съветските управляващи остават спорни през целия му живот. През 1929 държавното управление постанова цялостна възбрана за издание на каквито и да е негови творби. Тогава той написа персонално писмо на Сталин с молба да получи разрешение за овакантяване на страната. Сталин отхвърля. И го назначава за помощник-режисьор в Московския спектакъл.

 Следва последното десетилетие от живота на Булгаков, което той претърпява надълбоко трагичен и незадоволен. Творчеството му е жестоко хулено, цензурирано и преиначавано от държавното управление и критиците. Макар и протекцията на Сталин да го избавя от арест и екзекуция, неговите творби не престават да не виждат бял свят. По това време той написа доста, в това число и някои от най-значимите си произведения, като „ Майстора и Маргарита “. Две години откакто стартира книгата, Булгаков изгаря ръкописа в изблик на лудост. След това му се постанова да го пренапише по спомен.

 През 1939 той провежда четене на ръкописа на „ Майстора и Маргарита “ в стеснен писателски кръг. Години по-късно брачната половинка му си спомня реакцията на неговите другари и сътрудници: „ …Всички мълчаха и стояха като вцепенени. Бяха паникьосани. По-късно на вратата един от тях се опита да ми изясни, че публикуването на тази книга ще провокира ужасни неща. “ Книгата е оповестена 26 години след гибелта му и се трансформира във безконечната класика, която всички познаваме през днешния ден. Година по-късно, на 48, Булгаков умира от заболяване на бъбреците – същото, което убива и татко му.

 Така Булгаков приключва пътя си – той не е екзекутиран, само че не е и приет. Не губи разсъдъка си изцяло, само че не го и резервира. Написва една от най-великите книги на всички времена, само че не доживява публикуването й. Спасява стотици животи, само че не и своя – живот сред Руската Империя и Съветския съюз, сред науката и изкуството, сред страданието и възторга, сред Дявола и Бога.

• Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, изключително от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви предложат и сами всичко ще ви дадат!
• Този, който обича, би трябвало да показа участта на този, който обича.
• Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш.
• Навсякъде съумява този, който не бърза.
• Истината идва единствено посредством страданието...Това е правилно, бъдете спокойни! Но за това знание на истината, пари не дават, нито самопризнание. Печално е, само че е реалност.
• На света има единствено две сили: доларите и литературата.
• Ръкописите не горят.
• На света няма зли хора – единствено нещастни.
• Писателят постоянно ще е в съпротива на политиката, до момента в който самата политика е в съпротива на културата.
• Да, индивидът е смъртен, само че това би било половин неволя. Лошото е, че той е ненадейно смъртен, ето какъв е фокусът!
• Съдите за някого по костюма му? Никога не го правете. Можете доста да сгрешите.
• С теб приказваме на разнообразни езици, както постоянно. Но нещата, за които приказваме не се трансформират от това.
• Кой споделя, че на света няма вярна, безконечна обич? Да му отрежат гнусния език на този измамник!
• Сами знаете, на човек без документи му е строго неразрешено да съществува.
• Никога не извършвайте закононарушение. Доживейте до старостта с чисти ръце.
• Разберете, че езикът може да скрие истината, само че очите - в никакъв случай!
• Достатъчно е да изпратиш човек под патроните и той ще се трансформира в умен вълк; на мястото на доста слабия и в в действителност сложни обстановки непотребен разум, израства инстинктът на звяра.
• Любовта изскочи пред нас, както изскача отдолу под земята на някоя уличка палач, и ни прониза и двамата по едно и също време.

Инфо: www.lovetheater.bg